Д-р Валентина Григорова завършва медицина в София през 1977 г. Има признати специалности по вътрешни болести, кардиология и ревматология. Магистър е по стопанско управление и здравен мениджмънт. Започнала е кариерата си в Обастната болница на гр. Русе. Повече от 25 години работи като кардиолог в столичната Първа градска болница, след това в Клиниката по вътрешни болести на  МБАЛ „Св.София“.  В момента ръководи собствен частен медицински център. Има десетки участия в национални и международни конгреси. Член е на Българското кардиологично дружество, на Българска асоциация по ултразвук, на Европейско кардиологично дружество и Българската лига по хипертония.

Д-р Григорова, достатъчно информиран ли е българинът днес по темата за повишеното артериално налягане или не познава добре това заболяване, независимо че то е широко разпространено?

Въпреки, че през последните години хората у нас категорично имат по-висока здравна култура, бих искала да видя още по-голям напредък. Много ми се иска например всеки да познава по-добре своята фамилна история, болестите на своите родители и предци, начинът им на живот като предпоставка за едно или друго заболяване. И, разбира се, когато отиде при лекаря, да знае, че трябва да му разкаже за тези неща. Още една важна подробност – все още хората не обръщат достатъчно внимание на начина си на живот, на храненето  – като продукти и начин на приготовление, на физическата активност. Това важи в пълна степен за страдащите от високо кръвно налягане.

В тази връзка нека ви попитам свикна ли българинът да ходи на профилактичен преглед, осъзна ли важността на превенцията?

Съжалявам, че трябва да отговоря отрицателно на този въпрос. И нека не обвиняваме здравната система, нека не твърдим, че тя не е реформирана, а да погледнем преди всичко себе си. Ще бъда конкретна – България е сред малкото страни, в които Здравната каса заплаща профилактичния преглед. Помислете само – колко хора се възползват от това свое право? Колко са тези, които изобщо не са виждали личния си лекар и изведнъж се оказва, че състоянието им е налагало да потърсят помощ много, много отдавна? Защо не настояват за изследване на холестерола и нивата на кръвната захар, които са толкова важни показатели? Защо хора от рискови групи не проявяват инициатива – това са интелектуалците, които са особено чувствителни на силен стрес, жените в менопауза например? Защо у нас се пренебрегва емоционалната култура и културата на партньорството и семейния живот – те също се възпитават от ранното детство, за да се научат хората да избягват стреса…

И сега да се върнем към темата, която ни е събрала – артериалната хипертония. Кое е най-важното, което трябва да знаем за нея?

Хипертонията е най-лесната за диагностициране и най-трудната за лечение болест. Това, което трябва да се знае е, че веднъж поставена, тази диагноза предполага лечение, което е за цял живот. Лекарствата за повишено кръвно налягане се вземат  без прекъсване и не се спират, защото този подход намалява риска от усложнения като миокарден инфаркт, нарушения в сърдечния ритъм, мозъчен инсулт, сърдечна и   бъбречна недостатъчност. Друго нещо, което често се забравя е фактът, че това е едно полигенно заболяване, т.е. много гени играят роля като причина за възникването му. Ето защо, повтарям отново, колко важно е да знаем фамилната си история, имаме ли в рода си хипертоници или родственици, страдащи от други заболявания. В същото време е важно да сме наясно, че повишеното кръвно налягане уврежда най-големия орган в човешкото тяло – ендотела, т.е. вътресъдовата обвивка. Затова нарушенията в неговата функция или ендотелната дисфункция, както я наричаме ние, лекарите, е обект на особено усилено изучаване в съвременната медицинска наука.

Всъщност как точно се поставя диагнозата „артериална хипертония“?

Съществен въпрос. Пред лекаря стои задачата да определи степента на повишеното кръвно налягане, риска от усложнения и, разбира се, да оцени общото състояние на пациента в зависимост от наличието на съпътстващи заболявания. Най-често това е наднорменото тегло, а така също и диабетът, някои заболявания на щитовидната жлеза, анемията.

Важно е обаче едно уточнение. Случва се в някои житейски ситуация кръвното налягане да се повиши – преди изпит, след бурен спор или конфликт, след значително физическо натоварване, при хронична преумора и липса на сън. Това все още не е диагностицирана  хипертония. В клинични условия тази диагноза се поставя след като при 3 прегледа в рамките на 1 месец се измерят стойности над 140 на 90 мм живачен стълб. Тогава лекарят назначава допълнителни лабораторни и инструментални изследвания. Тук е мястото да подчертая, че лечението на хипертонията започва с немедикаментозни методи – т.е. в началото залагаме само на промяна на стила на живот –  хранене, двигателен режим, отказ от вредни навици като тютюнопушене. Много хора приемат лечението без лекарства несериозно и не спазват препоръките, но е факт, че то дава ефект. Лекарственото лечение е втората стъпка. И за да бъде отговорът ми пълен, ще отбележа още, че днес достиженията на науката ни позволяват да говорим за много и различни видове хипертония – офисна, амбулаторна, „на бялата престилка“ и много други. Говорим за пациенти, при които повишаването на налягането се регистрира предимно през деня, докато при други то се случва през нощта. Казвам това, за да е ясно, че всеки пациент е една индивидуалност, а медицината – изкуство, което е призвано да намери най-точното лечение за конкретния болен в определен момент, но и с перспектива за неговото бъдеще години и десетилетия занапред. В същото време съм горда, че у нас има много млади лекари, които разполагат с това модерно знание и не отстъпват по нищо на колегите си от Европа и света. Българската кардиологична школа е с богати традиции, радващо е, че младите ни колеги ги продължават достойно.

Бихте ли пояснили какво се крие зад едно често срещано оплакване, което хората определят като „прескачане“ и „претупване“ на сърцето?

Могат да се крият много неща. От инцидентно събитие без особено значение и последици до тежко органично сърдечно заболяване със засягане на важни структури на сърцето. Както и симптом на заболяване на друг орган – щитовидна жлеза, на кръвта, на депресивно разстройство или друго психично заболяване, на  Разбира се, важно е такива оплаквания да не се пренебрегват и навреме да се търси лекарски съвет.

А какво ще ни кажете за домашния самоконтрол – редовното измерване на налягането, проследяването на сърдечния ритъм?

Самоконтролът трябва да стане част от ежедневието на всяко семейство. Още повече, че днес има съвременни, клинично изпитани автоматични апарати. Те дават възможност да се измерят стойностите на налягането, честотата на пулса, като едновременно с това на екрана се появи информация и за наличието на нарушение в сърдечния ритъм, като например предсърдното мъждене. То е една от най-опасните аритмии, която може да причини мозъчен инсулт. Навреме диагностицирана и адекватно лекувана с антикоагулантни медикаменти, които въздействат на кръвосъсирването, тя е напълно съвместима с живота. Задължително обаче е постоянното проследяване и спазването на терапевтичната схема.

И няколко думи за вредните фактори и начините да се предпазим от техните последствия?

На първо място цигарите – те са любимата отрова на половината човечество. Връзката между тютюнопушенето и рака на белия дроб беше доказана още през 1964 г., това се знае от всички. И до днес обаче има хора, които не желаят да повярват, че то има връзка и с болестите на сърцето. Пушенето ускорява пулса, увеличава нивата на въглеродния окис в кръвта и той измества кислорода от нея. Увеличава се тромбогенезата – това е предпоставка за образуването на съсиреци. Опасността е ясна. Лошото е, че само за 4-5 месеца „пушачески“ стаж възниква пристрастяването, а отказването невинаги е лесно. Що се отнася до алкахола – има  една добра новина. Той не е вреден в умерени количества. Дори има статистика, която потвърждава, че хората, които пият по малко, боледуват по-рядко от сърдечно-съдови заболявания в сравнение с пълните въздържатели. Особено ако харесват червените вина, които са източник на антиоксиданти. Тук е мястото да спомена и кафето, като зарадвам неговите почитатели. То не е вредно и не е противопоказано при хипертония, така че не се страхувайте от него – доказано е, че една чашка кафе повдига нивото на кръвното налягане едва с 3 мм живачен стълб за 30 минути. Дори в чая има повече кофеин и е малко „по-рискова“ напитка. За сметка на това солта наистина вреди.  Вярно е, че в нашата национална кулинарна традиция широко присъстват солени храни като сланина и туршии, но в интерес на здравето ни е да ги избягваме и да използваме заместители на готварската сол, които се продават във всяка аптека и диетичен магазин.  По отношение на храненето – препоръчват се сурови плодове и зеленчуци, растителни мазнини, нетлъсти меса и сирена, неподсладени и слабоподсладени сокове, недразнещи подправки, пълнозърнести и тъмни видове хляб. Бих искала да наблегна и на двигателния режим – достатъчна е 30-минутна разходка на ден, която започва с 5 минути загряващо ходене, 20 минути активно ходене и 5 минути в по-бавен ритъм като финал. Ще разочаровам обаче дамите – обикалянето на магазините не се включва в тази препоръка! За сметка на това пък могат да се отдадат на плуване, колоездене, други леки спортове.

И вместо финал какво бихте пожелали на хората, които прекрачват прага на вашия кабинет с уважение и доверие вече дълги години?

Да вярват на своите лекари. „Ако в България има ангели, това са нашите лекари.“ – цитирам по памет тази мисъл на големия наш интелектуалец Марко Семов. Това е и моето послание към всички българи.